Студентите в България се увеличават

С над 4000 са се увеличили студентите в българските университети през академичната 2020/2021 г. Общият им брой е достигнал 202 605, сочат данните от Рейтинговата система на висшите училища в България. Нейното 11-о издание беше представено днес в Министерството на образованието и науката (МОН).

Най-голямото висше училище остава Софийският университет „Св. Климент Охридски“. В него учат 22 250 бъдещи висшисти. На второ и трето място са Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ и УНСС, съответно с 16 580 и 14 600 студенти. Дванадесет университета в страната имат под 1000 възпитаници. 13% от студентите са в частни висши училища, като най-често следват в специалности от направленията „Театрално и филмово изкуство“ и „Теория на изкуствата“.

Най-масовото професионално направление все още е „Икономика“. Изучават го 29 321 души. В последните години обаче броят им намаля значително заради последователните усилия на държавата да регулира търсенето на образование и предлагането на работни места на пазара на труда. На второ място по брой обучаващи се е „Педагогика“ с 16 719 бъдещи абсолвенти, а на трето е „Медицина“ с 13 186. За първи път от трите най-масови направления изпада „Администрация и управление“, което се изучава от 13 137 студенти.

Политиките на МОН за повишаване на привлекателността на учителската професия вече дават резултат. През миналата академична година най-много е скочил броят на първокурсниците в „Педагогика на обучението по…“ – с 24%, и в „Педагогика“ – с 9%. Бъдещите лекари също са се увеличили - с 6%. В същото време студентите в направление „Обществено здраве“ са намалели с 11%, а изучаващите „Туризъм“ - с 10%.

Новото издание на Рейтинговата система показва, че най-голямата безработица е именно при завършилите „Туризъм“ – 5,9%. Всеки пети (21%) от тях не е намерил приложение на придобитото висше образование. Безработицата е най-ниска сред завършилите „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“ и „Военно дело“ – под 1%.

През първите пет години след дипломирането си 53% от висшистите в страната са работили на позиции, изискващи висше образование. През 2014 г. делът им е бил 46 на сто.

Професионалните направления с най-високи средни доходи сред завършилите са „Информатика и компютърни науки“, „Математика“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Металургия“ „Обществено здраве“, „Медицина“, „Електроника, електротехника и автоматика“ и „Военно дело“.

Читайте
новости: