Этот сайт использует файлы cookie. Продолжая пользоваться данным сайтом, Вы соглашаетесь на использование ваших файлов cookie.

Прощаваме се с Милчо Левиев – обаятелен музикант с неоценимо музикално наследство

Прощаваме се с Милчо Левиев – обаятелен музикант с неоценимо музикално наследство

Големият джаз музикант си отиде на 12 октомври в Солун, където през последните години живееше със съпругата си − певицата Вики Алмазиду. Поклонението е утре (18.10) в столичната зала „България“.

Милчо Левиев е първият български джаз музикант, спечелил популярност отвъд океана като пианист и композитор. Носител е на орден „Стара планина” (1997) − най-високото държавно отличие на Република България. Номиниран е два пъти за „Грами“. Роден е на 19 декември 1937 г. в Пловдив. Завършва Националната музикална академия, ученик е на Панчо Владигеров. Между 1963 г. и 1968 г. се изявява като солист и диригент на Пловдивската и на Софийската филхармонии. По същото време е диригент на Биг бенда на БНР. Милчо Левиев е основател на „Джаз фокус 65“ − формацията, която през 1967 г. получава наградата на музикалната критика на фестивала в Монтрьо. Емигрира в Западна Европа през 1970 г., малко по-късно, по покана на Дон Елис, заминава за САЩ, където свири и преподава повече от 20 години. Работил е с Били Кобъм, Арт Пепър, Джордж Дюк, Ал Жеро, Дейв Холанд и др.

Огромно е влиянието, което е оказал върху българските музиканти от различни поколения. Направи го и през последните десетилетия, когато редовно провеждаше майсторски класове в НБУ.

През 2005 г., без работа и перспективи, дадох последните си пари, за майсторски клас на Милчо Левиев и Вики Алмазиду. Нямах никакво понятие от джаз, но те ме харесаха и работихме заедно. В заключителния концерт участваха известни джаз музиканти, с които и до днес сме заедно на сцената. Вики и Милчо учат хората да „се разположат“ в музиката, да дадат спокойствие на душата си и да следят логиката на пиесата. Дадоха ми интересна, пълноценна картина и това ми даде нова посока – думи на Милица Гладнишка, джаз певица и актриса.

Милчо ме вдъхнови и ми показа пътя в две много важни посоки − да познаваш дълбоко музикалната традиция в нейната цялост и да отстояваш своята личност – казва Марио Станчев, джаз пианист и композитор, който от десетилетия живее във Франция. – Сред музикантите от своето поколение Милчо беше най-добре запознат с джаза, едновременно с това имаше куража да заяви своето собствено лице. Бях 14-годишен, когато ходех на неговите лекции в някакво читалище. Тогава тази музика беше почти забранена, а ние, като първите християни, се събирахме да го слушаме. Разрешаваше ми да присъствам на репетициите на „Джаз фокус 65“. За мен беше голяма школа – начина му на музициране, на организация на музикалния материал.

Той беше надеждата, че такива като нас, идващи от малка България, в която няма традиции в тази музика, могат да постигнат много – споделя Антони Дончев, пианист, композитор, диригент на Биг бенда на БНР. – Тромбонистът Георги Борисов веднъж донесе подарък от Милчо за баща ми − двойния албум на Дон Елис Tears of Joy, където е и пиесата на Милчо Левиев Bulgarian Bulge.

С моите съученици я слушахме безброй пъти, изумени от поредицата неравноделни размери, които изпълняват там. През 1980 г., след дълго отсъствие, той дойде в България за участие в Джаз срещата в София. След това започнахме да си партнираме. Един от първите ми големи концерти беше дуо пиано именно с него. Зала № 1 на НДК беше претъпкана, беше изключително събитие. С Биг бенда на БНР направихме няколко концерта само с негови пиеси и ще продължаваме да правим такива програми. Сътвореното от музиканти на неговото ниво веднага става класика, нарежда се до музиката на големите композитори и се изпълнява през годините, защото всеки път когато я изпълняваш ти намираш нещо, което те провокира по нов начин.

Христо Йоцов – композитор, аранжор, изпълнител на ударни инструменти, добавя:

Имахме късмета пряко да наследим, чрез флейтиста Симеон Щерев – Банана, историята на „Джаз фокус 65“. По онова време Милчо беше някаква недостижима величина – български музикант, който свири в Щатите с най-големите. След като се върна, направихме много концерти. За мен той се превърна в съвсем реален човек, с когото имахме сходен начин на мислене. Участвал съм в много негови проекти. През 2015 г. организирах и продуцирах неговия бенефис. Беше ми споделил, че ще се оттегли от активна концертна дейност. Направихме бенефиса с „Акустична версия“, филмирах концерта и той остана като ценен документ. Комисията по културата и медиите към Народното събрание прие номинацията на Българската музикална асоциация, чийто председател съм в момента, Милчо Левиев да получи държавна награда като признание за неговия изключителен принос към българската култура. Това признание е факт. Признание за един голям музикант с обаяние, оставил наследство за всички поколения след него. / БНР

Поделиться:

Читайте
новости:
Телеграмм Яндекс Дзен Вайбер Google Новости Яндекс Новости Фейсбук Твиттер Вконтакте Одноклассники
 

Добавете коментар

Все комментарии пользователей, размещаемые на сайте, являются постмодерируемыми. Это означает, что администратор читает сообщения после их размещения на ресурсе, и имеет право удалить их без каких-либо дополнительных объяснений. Запрещается писать комментарии только БОЛЬШИМИ или latinskimi буквами.